Боли ме главата...Всички са толкова изкуствени...

Вярвах ти Вики, вярвах като казваше че ме обичаш че си ми най-добрата приятелка...Не защото те познавам, не защото си заслужила доверието ми, а защото просто не искам да си призная, че съм сама...

И отново оставам излъгана...защото залагам толкова много на приятелството...

Усещам как кръв нахлува в мозъка ми...Усещам го...Боли...Яд...Не. Сълзи. Не мога да заплача. Не искам да заплача. Искам някой, който и да е да ме прегърне...света е жесток към мен...

Край...трябва да сложа край...край на мъката и на страданието, което живота ми поднася в огромни количества....