Черно. Отново черно е в душата ми.
Моля се да видя твоето лице.
И черно, все тъй черно е в живота ми,
черно, заради погубеното ми сърце.
Черно ми беше всичко. В мрака сякаш се загубвах...и самотна седях и си плачех...
Тази нощ пак не спах. Лежах в леглото, а съня бягаше от мен...И мислите ми бяха обзети от теб. Времето е тъй студено...Студено като твоето сърце.
Реших да стана и да изпуша една цигара...Дръпнах щорите, за да видя какво има отвън. Но прозореца ми беше замъглен и реших да излезна...
Студа се пропиваше в костите ми, караше ме да треперя. Отворих очи и останах изумена. Валеше сняг. Сняг, тъй бял и тъй чист...Сякаш валеше и вътре в мен. Белите снежинки танцуваха и падаха...Натрупваха се над черната ми болка и сякаш поне малко я отмиваха, покриваха ли покриваха всички несгоди и сякаш ми казваха 'Почини си, сега сме ние на ред'...
И с колко щастие ме дариха! Забравих за времето, за теб, за студа...Не усетих как цигарата свършва и идва време пак да се прибера...
No comments:
Post a Comment