"Да обичаш, когато те обичат, е нормално.
Да мразиш, когато те мразят, е разбираемо.
Да мразиш, когато те обичат, е непростимо...
Да обичаш, когато те мразят, е велико!"
Днес осъзнах какво всъщност се случва...Бях на кафе и ми дадоха това късметче, и то просто ме удари в земята...

Но странното е, че изобщо не се чувствам велика...чувствам се тъпа, грозна и дебела...Използвана и захвърлена небрежно...Обичам, да обичам! По моя си странен незадължаващ начин...Обичам, за да бъда наранявана отново и отново, защото явно това ми доставя удоволствие. Обичам, защото ако не обичам, живота ми ще е сив. Обичам...просто за каузата! Обичам, но не теб. Обичам него....наречете го както искате, обиждайте го...Нека и той ме обижда и наранява. Аз го обичам и нищо не ще го промени...и докато е далеко ще ме боли, защото няма да виждам очите му, озарили света ми...А когато е близо ще тръпна от болка...болка от думите му, от презрението му, от омразата...която заслужавам...не мога да съм кучка...просто не мога да си понеса последствията...Господ вижда всичко! И за всичко всеки ще си плати един ден!
Аз си плащам и сега...и после ще плащам, за това, че обичам на инат...И ти един ден ще трябва да платиш, за това, че изливаш толкоз омраза в душата ми...Но Господи, опрости греховете му, дай ги на мен господи! Нека аз заплатя и за своите, и за неговите!

Готова съм да го направя...защото както казах вече ОБИЧАМ!