Какво ми става...Къде съм аз...
Неска в трамвая видях най-страхотното момче на света. Страшно сладък...Качих се а той ме изгледа обстоятелно и ме проследи с поглед докато не седнах...
2 спирки седяхме и се гледахме...Не можах да откъсна поглед от него...
Той стана от мястото ми, с 2-3 седалки зад моето, и се премести точно зад мен...
Посегна, оправи ми косата и каза 'Аз...обикновенно не го правя, но сега се налага...Здравей!'. А аз седях и гледах омагьосана от него...Трябваше да слезна...Казах му 'Приятно ми беше' а той кой знае какво си е помислил...
И осъзнах че живота ми смърди отсякъде...
Господи, писна ми! Започвам да се чудя как никой не забелязва сичко това, което се случва с мен, как на никой не му прави впечатление, че съм в депресия от седмици...
Дали аз го прикривам прекалено добре...или просто няма кой да забележи, защото просто никой не го интересува?! Даже собствените ми родители...егоисти...
Апффф мисля да умра направо...
No comments:
Post a Comment