Аз?! Ти?! Нещо общо?!

Едно жалко съществуване...
Всеки ден едно и също...
Любов...
Болка...
Сълзи...
Хм...Забравих да попитам защо?
No answer. No connection.
Бъркотия в главата ми. Каша. Разбъркани мисли. Човешка драма. Или по-скоро пародия на такава...
В средата на този въдовъртеж от чувства, мисли, неосмислени действия, боолка, тъга, радост, сълзи, смях, дори слънце и дъжд съм аз. И сред този хаост разбирам коя съм всъшност...
Вали...
Течно небе...
Тежък въздух...
Днес е хубав ден...
Дай да видим и утрешния!